Одрин

Одрин е административен център на едноименния вилает и има славата на отличен университетски център. Тракийският университет (Trakya University) е един от най-добрите в страната. Функционира от 80-те години на миналия век и има много добър медицински факултет, болница и симфоничен оркестър.

Всички основни улици в Одрин започват от централния площад, който е заобиколен от три имперски джамии – Селимие, Уч Шерефели и старата джамия Талат Паша Булвари.

В Одрин живеят и днес доста българи – има български училища, църкви, от които действащата и до днес са Свети Георги от 1880 г. и Св. Св.Константин и Елена, построена през 1869 г. Една от тях се намира на около 500 метра източно от знаменитата джамия Селимие.

История

Съвременния град е построен на мястото на най-голямата римска крепост в района на Тракия – Адрианопол, основан от римския император Адриан. Преди да бъде завладян от римляните града е носил името Ускудама, който е бил първата столица на Одриското царство.

През 14ти век османците завладяват Одрин и го правят своя столица до завладяването на Константинопол. Дори и след това Одрин е бил нещо като втора столица, като редица султани предпочитат да управляват империята от Одрин. Между 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртия по големина град в Европа с население 350 хил. души.

Въпреки това нещата драстично се променят през 19 век. По време на руско-турската война, Балканската война и през Втората световна война, Одрин понася тежки поражения и почти обезлюдява. Тази тенденция на обезлюдяване продължава до неотдавна като в момента града е дом на почти 140 хил. души. Въпреки че е доста оживен град, особено в сравнение с други турски градове с този размер, това което виждаме днес е само една малка част от предишния му блясък.

Климат

Кухня

Забележителности

Храм “Свети Великомъченик Георги”

Първоначално богослуженията са се извършвали на гръцки език, но под натиска на българската общност това бързо се променя и започва да се служи на български език. До 1940 г. свещениците в църквата са били български граждани, а след това богослуженията са отслужвани от български свещеници от Истанбул, сред които отец Димитър Михайлов, отец Михаил Димитров и отец Венко. През 1951 г. църквата затваря врати. Богослужения вече не се извършват и сградата постепенно започва да се руши. В годините преди реставрацията църквата е поддържана на доброволни начала от един от малкото потомствени българи Филип Чъкърък.

Дълги години той крие в подземен тайник на църквата уникално издание на Светото Евангелие и ценна църковна утвар. Свещената книга е изработена в Москва през 1875 г., и е дарена на голямата ни одринска митрополитска църква “Св. Св. Константин и Елена”. Днес реликвата се съхранява в олтара на храма „Свети Великомъченик Георги”. Продължител на делото на бай Филип сега е неговият син Александър Чъкърък, настоящият свещеник в храма.

През 2001 г. бе изготвен проект за реставрация на църквата. След получаване на официално разрешение от турска страна, на 1 октомври 2003 г. ремонтните дейности започнаха. Възстановеният храм бе тържествено открит и осветен на 9 май 2004 г. в присъствието на множество български и турски официални лица от Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит.

През 2008 г. на балкона на храма „Св. Георги“ беше открита постоянна етнографска експозиция „Делници и празници на българите в Одринска Тракия“, в която са съхранени исторически материали, традиционно българско облекло, накити и битови предмети. На второто ниво на балкона е библиотеката с над 2500 книги на български език.

Църквата „Св. Св. Константин и Елена“

Църквата представлява трикорабна псевдобазилика с разгърната площ от 600 кв. м. Стените са изработени от смесена каменно-тухлена зидария в стила на православната архитектура от онова време. Два реда колони поддържат дървения таван и покрива, а над притвора в западната част са издигнати емпориите на две нива.

След Балканските войни 1912–13 година, заедно с масовото изселване на българите от Югоизточна и Беломорска Тракия, църквата „Св. Св. Константин и Елена“ остава безстопанствена и постепенно започва да се руши. Неколкократно е била обект на иманярски набези, а в края на 80-те години на миналия век е опожарена и разграбена.

Църквата е реставрирана през 2008 г.

Джамията Селимие

Храмът е дело на Мимар Синан (1490 – 1588), главен архитект по времето на няколко султана, оставил след себе си около 400 джамии, мостове, медреси, хамами, аквадукти, фонтани и т.н. Селимие джамия в върхово постижение в работата на легендарния майстор Мимар Синан (Mimar Sinan). За произхода на Синан има доста различни теории и по-малко неоспорими факти. Според една от тях Синан е роден в Широка Лъка, Смолян и в легендата за Майстор Манол става дума именно за него. Според други теории корените му са гръцки или арменски, а той е роден в областта на град Кайсери, Мала Азия.

Селимие джамия, както и Сюлейман джамия (Сюлеймание джамия) в Истанбул са от типа на така наречените “султански джамии”. И двата храма са построени във византийския стил на Света София, но при конструирането на Селимие Синан проявява новаторство, като прилага нови архитектурни техники.

Според легендата Мимар Синан получил вдъхновение за великолепния шедьовър, който представлява джамията, докато гледал майчините си коси. Архитектът измайсторил чудни плетеници на всичките 384 тесни прозорчета на джамията по подобие на нейните плитки. И днес Селимие е сякаш извадена от приказките. Вечерно време светлините й сякаш изпълват с присъствието си цялата централна част на Одрин.

Джамията Селимие е построена само за шест години между 1569 – 1575 година. Заповедта за издигането на храма дошла от дванадесетия падишах на Османската империя – Селим Втори (Selim II), син на Сюлейман Великолепни. Съществува въпросът защо тази величествена джамия е издигната в Одрин, а не в Истанбул. Според легендата, Селим Втори получил видение на сън, в което Пророкът Мохамед му заръчва да издигне именно в Одрин джамията с плячката от битката с Кипър през 1571 година.

Според друга теория Селимие не е построена в Истанбул, защото там вече блестят шедьоври като Света София, Сюлеймание (Süleymaniye) и джамията Fatih Mosques, които заемат централно място в турската столица. За величественият комплекс Селимие нямало достойно място.

Куполът на Селимие е с височина 44 метра и диаметър от 32 метра. Издигнат е върху от 8 мраморни колони. Джамията на Селим II е с идеални пропорции и е от типа ротонда без опори във вътрешното пространство. Оригиналната джамия е имала 1000 прозорци (бин пенджар), но след това един е зазидан заради вярването, че 999 (докуз юз доксан докуз пенджар) е магическо число, а и защото изказа на числото на турски звучало по-величествено от колкото 1000 .

Джамията Селимие стои в центъра на кюлие (külliye) – комплекс от болница, училище, библиотека вани около джамия, която се състои от медресе (medrese), ислямска академия, където се преподават религия и други науки, училището (Al-Hadith school) и комплекс от магазини. Днес Селимие е достъпна за абсолютно всички. Всеки може да влезе вътре независимо от вероизповеданието. Единственото условие е да се събуят обувките, а жените да покрият главите си с подходяща кърпа.

Ески джамия

Уч Шерефели Джамия

Македонската кула

Археологически музей

Главната търговска улица и закрития пазар